Винената блогосфера

Този текст беше замислен отдавна и най-сетне започнат още на 6 февруари, ама довършен доста по-късно. Забавното – а може би и многозначително – е, че на същия ден, само че за разлика от този случай, не е било зарязано, подобен текст и със сходна идея е публикувал в блога си и г-н Ясен Захариев, за чийто блог ще стане дума и по-надолу. Идеите (а и други неща) просто се сблъскаха челно🙂. Все пак, забавянето има и своя положителна страна, защото междувременно материалът за поста се увеличи, както ще стане ясно🙂.
Сега, по темата и към заглавието.
Вече може да се каже, че има такава.
Измина година време, откак този блог започна да функционира. Практически едновременно с него стартира и блогът на Живко. Дълго време двата блога (двойникът на този в Уърдпрес не го броим естествено за отделен и различен) бяха като едни самотници из многопосочната като тематика “голяма” блогосфера.
Не може да се отрече, че из много блогове е ставало дума за напитки, посещения в ресторанти и подобни, но това по-скоро са били инцидентни забележки, които така и не са имали свойството да обагрят тематично съответния блог.
Има – и отдавна – още много повече блогове, тематично съсредоточени върху готвенето и рецептите.
Но, специално ориентирани към вината и ресторантите блогове – други (поне видими) като че ли наистина нямаше почти през цялата 2007 г.
И изведнъж, горе-долу от началото на тази година се появиха (и се появяват!) все повече и повече нови блогове, посветени изцяло на темата за виното или в които то заема важно и дори централно място, наред и с други теми.
Преди да бъде започнат този блог, може да се каже, че дълго време цареше подготовка.
Дори само това идва да покаже, че идеята е била възприемана сериозно и също така е подходено и към изпълнението й.
Друг е въпросът, че от реализацията има още доста какво да се желае. Но това само между другото.
Част от подготовката включваше именно това – издирване измежду блоговете дали има други подобни. Извън откъслечни и по-скоро мимолетни такива публикации не се намери такъв.
Живко също отбеляза подобно свое наблюдение, когато се “открихме” в морето и дебрата на мрачната гора, наречена блогосфера.
Но вече не е така.
И едно от нещата, които правят впечатление, е и това, че – отново, и за пореден път, обикновените любители пак изпревариха професионалистите🙂. Можем с гордост да заявим и да се самопохвалим🙂.
И така, целта на настоящето е да представи – с линк и с по няколко думи впечатленията от блоговете, изключително или предимно посветени на темите за виното и ресторантите.
Най-напред да почнем от “ветерана” –
Блогът на Живко.
Не е въпрос до хвалба, а до чиста обективност констатацията, че за едната година на съществуването си този блог се превърна в авторитетен, полезен и не на последно място много приятен източник на вечната тема за виното. Колекцията му от описания и оценки, са освен всичко друго и много информативни. Набъбналото количество описани и оценени вина пък я прави и една истинска “база данни”. Живко подчертава, че е любител, но описанията му и богатите познания за виното са на завидно високо ниво. Мисля, че на този блог тепърва има да му се отдава заслужаващото внимание и признание за извоювания авторитет.
От нетолкова отдавна е започнал свой блог и един от авторите на Бакхус – г-н Ясен Захариев.
Блогът е озаглавен чисто и просто Ясен.
И при най-бегло впечатление, а толкова повече при по-задълбочено запознаване, блогът прави повече от добро впечатление: като такъв на един ерудиран, добронамерен, дълбок познавач както по темите за виното, но и с другите си неща.
Струва ми се, че появата на блога му е истинско събитие (от малкото хубави) за родната блогосфера, и силно се надявам блогът да заеме полагащото му се място.
Тук е моментът за благодарности към него за поставянето на линк към този скромен любителски блог и упоменаването му в посочения в началото пост.
Налага се и едно пояснение – по повод на думите му, че блогът е анонимен и че той няма особено добро отношение към анонимността в интернет.
От една страна – авторът на блога не е съвсем анонимен🙂, както това знаят някои от тук упоменаваните блогъри и участници във винени дегустации. От друга страна, касае се – нека повторя – за чисто любителски блог; зад него стои обикновен и даже не особено напред в познанията за виното любител. Важното беше идеята да бъдат изказвани личните мнения, без оглед кой ги казва; мнението над личността🙂. Също както съдържанието над формата. Което, както знаем, разбира се, не е вярно, ама все пак🙂.
Следващият винен блог се казва MihaelaEndless и както се разбира от него е също на професионален почитател на виното.
Журналистката, която обича да казва “изрично гледайте“, израз, който ми хареса и тутакси взех на въоръжение🙂.
Има – вероятно е нормално – интересен “женски” подход и поглед към необятния свят на виното. Обещала е да пише и за ресторанти, така че – очакването е с нетърпение и интерес.
Най-новият винен блог е може да се каже на виненото гуру за мнозина от почитателите – уважаемата винена специалистка и също автор на Бакхус г-жа Яна Петкова. Блогът й също се нарича просто Яна.
Как да не направи впечатление подозрителното изобилие сред винените любители и специалисти на имена с буквата Я?🙂
От последния блог – сигурно също е естествено – се очаква много. Като се има предвид кой стои зад него.
По-натам.
Както обикновено става, от блога на Живко узнаваме и за още един, посветен на виното блог.
Който е много интересен, поради причината, че е на човек, който продава вино и е в непосредствен контакт с клиентелата. Блогът се нарича Sharko и представя интересната гледна точка “отвътре”, ама от едно друго отвътре, което също съществува и е важно.
И така, станаха – без този тука – общо пет тясноспециализирани винени блога.
Но – да не забравим и ресторантените блогове, те са не по-малко важни.
Тука положението не е чак толкова радостно, защото има – извън тукашния – само още един.
Един – ама какъв!
Първият блог от нашата малка, но важна част от блогосферата, който попада в “Блогосферата”🙂.
И това е, разбира се Tablehopper – за което напълно заслужава поздравления. Значи не е случайно, че блогът отнесе безценната титла в “годишната класация на Сибарит” за най-добър ресторантен блог🙂.
И така, ето как се оформи една наистина винена блогосфера.
Трудно можеше да повярва човек, че това ще стане – само преди една година.
Може би, и дано, е само началото.
Published in: on Tuesday, 19, February, 2008 at 0:20  Comments (4)  

The URI to TrackBack this entry is: https://sybarites.wordpress.com/2008/02/19/%d0%92%d0%b8%d0%bd%d0%b5%d0%bd%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%b1%d0%bb%d0%be%d0%b3%d0%be%d1%81%d1%84%d0%b5%d1%80%d0%b0/trackback/

RSS feed for comments on this post.

4 CommentsLeave a comment

  1. Поздравления и от мен. Много се радвам, че сте забелязали същото, което и аз – дълго е царяла подготовка. Със заведения се занимавам преди да посегна към виното. Това беше един от моите ресори още когато работех в сп. Ева през периода 1998 – 2003. В началото имаше ентусиазъм и от страна на ресторантьори, и от страна на готвачи, и персонал. После имаше един период, в който бях на път да се отчая – колкото и да се стараех да подбирам ресторантите по реални критерии (никога не съм се подписвала, когато текстът е бил платен PR), обикновено се сблъсквах с две неудобства. Първо, онези, в които храната беше интересна и приготвена с отношение не ставаха за снимане. Нямаха добър интериор и от там нататък разговорът за тяхното презентиране приключваше. Онези, които ставаха за снимане, обикновено не ставаха за хранене. А имаше и един дълъг период, в който всички искаха да пишем само едно нещо – че при тях било най-хубавото барбекю и най-хубавото тирамису. Така престанах да пиша за заведения в медиите. Абсурд беше да поддържаш такава рубрика, в периода,в който места нямаше единствено в заведения от типа на “Уго”, “Дивака”, “Кривото”. За масови заведения може да са си окей, но връзката с идеята за удоволствието от храненето определено им се губеше. Мисля, че продължава да бъде така. Както и да е. Моите наблюдения са, че след 2006-та отново има ентусиазъм, а вече и повече познания по отношение на добрата кухня. С леки стъпки започнаха и промени във винените листи. Очевидно е съществувала една дълбинна и апостолска работа на всички, които по една или друга причина се занимаваме с хранне – производители (на вино и продукти), вносители и търговци, журналисти… повишена е и културата на клиентите, които все повече пътуват и схващат разликата.
    С две думи, приветствам вашата блогосфера и ще се радвам да споделяме впечатления за дългът към удоволствието🙂

  2. Welkome Mivhaela!

    Всичко е точно така и аз мисля, че направеният бърз преглед установява минало, настояще и тенценции. А представено от професионалиста, изненадващо (или по-скоро не :))съвпада с моите странични наблюдения.

    С масовите заведения работата винаги е била ясна – подвластни са на мода, големи порции, занижена себестойност и никакви претенции за обслужване. И сега е така.

    За културата на клиента е въпрос спорен и изостващ в много отношения. Снобизъм и качество не са синоними, за което трябва да търсим вината и в самите рестьорантьори. Те са тези, които указват новостите, променят навици и би трябвало да диктуват повишените изисквания.

    Но за мен най-важно е отношението на клиента към случващото се, за което и се опитваме да покажем нашето лично отношение.

    Благодаря за коментара, хубавите думи и се надявам да имаме много хубави моменти в служба на този дълг🙂.

  3. Привет!
    Едно вмятане от страна на тази, “от която се очаква много”🙂 Моят винен блог е http://www.vinoto.com, а http://jannii.wordpress.com/ е личен. Прочитайки за винената блогосфера при вас и какво се очаквало от моя блог чак подскочих и бързичко промених текста на “за мен”. Това, за което вие пишете – култура на храна и вино – е моята голяма и ежедневна професионална болка, от която ще се опитвам да се отървавам на личния си блог…
    Яна

  4. Привет Яна,
    ми ние винаги сме си мислели че виното ком е винен сайт, а сега това е блог, където можем да пишем коментари, да обсъждаме, да отразяваме мнения и т.н., а авторът му може да си пише каквото си иска :)).
    И това, че е личен блог не му пречи пак да има нещичко за виното и удоволствието от него, мисля аз. Както и не те освобождава от “очаквания за много”, не сме уточнили нищо повече, така че не ни се сърди🙂.

    Сибарит


Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: