Музиката, фон или важен детайл

Сигурно на всеки се е случвало при посещение в някой ресторант и още от вратата да се обърне и да си излезне, без изобщо да се интересува какво го очаква по-навътре.
Причините могат да са поне две, като едната от тях е 100-процентова. Едната възможност е да усетите силна миризма на пържено и изобщо на кухня, но това не дразни всички хора, а има и такива, които не обръщат внимание.
Но втората, стопроцентовата възможност да си тръгнете, е музиката, която сте доловили и това най-вероятно са дразнещите и скърцащи звуци, придружени с характерния за Анадола, или още по на изток ритъм, адаптиран към нашите условия с потресаващ текст.
За всеки става ясно, че “тук” (или по-скоро там) ще се лее ракийка и ще се подрусват телеса. Казано с две думи, на това му казвам “музикален тероризъм”. Нямам нищо против въпросната музика (или по-скоро имам, но не това е важното в случая), когато изначално е ясно самоопределянето на ресторанта като такъв, т.е., тематичен, концептуален или просто е известен с такъв стил и това се очаква от него. Тогава всичко си е на точното място и посетителите знаят какво да очакват, изненади няма. Но във всеки друг случай това е недопустимо, направо признак на неуважение.
Говоря за музиката изобщо, която се използва като фон, допълнение към обзавеждането например, или като важна част от атмосферата на ресторанта. В повечето случаи тя не се приема сериозно от ресторантьорите и е само фон, допълнение, неизискващо никакви усилия и без особено значение. Обаче аз имам друго мнение по въпроса. Естествено🙂.
За мен, а и не само, ако съдя по изследване, според което консумацията в заведенията се повишавала значително при наличието на подходяща класическа музика и клиентите направо не искат да си тръгнат. Да, така мисля и аз, удоволствието е пълно, когато се постигне хармония и завършеност, посредством всичките ни сетива, т.е., обстановката е красива – установяваме го само с един поглед, храната и виното са прекрасни – включили сме обоняние и всички вкусови рецептори, и остава слухът – например, прекрасните виенски валсове. Мога дори да кажа, че музиката и кулинарното изкуство са много близки, защото задоволяват потребностите на нашите сетива.
Предствете си го така: Музиката не трябва да е нито много силна, за да не пречи на разговорите, но и достатъчно висока, за да се чува добре и й се отдаде дължимото внимание.
Правила съм си експеримент, ако може така да се нарече, и съм установила, че по-леката класическа музика се съчетава прекрасно с хубаво червено вино и приятна компания. Тя има това особено качество да създава добро настроение, същевременно да отпуска напрегнатото ни състояние и да повиши положителното възприемане на виното, храната и изобщо допринася за атмосферата. Когато слушам едно хубаво музикално произведение, удоволствието, което изпитвам, може да бъде съвсем подобно на насладата от хубавото вино и изискано, майсторски приготвено ястие. Така, че не само че не се изключват, ами взаимно се допълват.
Отново се питам защо по нашите ресторанти упорито не искат да използват това качество на хубавата класическа музика. Просто трябва да се подбере внимателно, да не е много претенциозна, тежка и натоварваща, а по-лежерната и лесно възприемана такава.
Масово се използват местните радиостанции, като за по-лесно, както и т.нар. музика “будабар”, чилаут, а също и леки латино-ритми, както и най-различна инструментална такава. Сега, всичко това не е лошо и повечето заведения не са претенциозни, хората се срещат там набързо, или просто убиват малко време след работа, няма значение поводът, но общото трябва да е неангажираност на ресторанта към клиентите си. Повечето ресторанти от долен и среден сегмент са именно тези места, където не се обръща внимание и музиката е фон.
Но аз обръщам внимание на онези по-изискани ресторанти, където тя трябва да е задължителният и важен детайл, който не бива да се пренебрегва. Прави много добро впечатление наличието на пиано, цигулка или дори и контрабас, както е в ресторант Хеброс, Пловдив, което автоматично го издига много и разграничава от мнозинството дори и само по този детайл.
Опитвам се упорито да се сетя къде съм слушала хубава класическа музика в някой ресторант, но само на едно място засега това щастие ми се е случвало. Нямааааа и това е.
Все пак тайно се надявам някой да чуе гласа на клиента, да се замисли върху възможността да направи ресторанта си желано и предпочетено място, където хубавата музика е в изобилие, както хубавите напитки и прекрасни ястия🙂.
Published in: on Sunday, 20, January, 2008 at 16:08  Leave a Comment  

The URI to TrackBack this entry is: https://sybarites.wordpress.com/2008/01/20/%d0%9c%d1%83%d0%b7%d0%b8%d0%ba%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d1%84%d0%be%d0%bd-%d0%b8%d0%bb%d0%b8-%d0%b2%d0%b0%d0%b6%d0%b5%d0%bd-%d0%b4%d0%b5%d1%82%d0%b0%d0%b9%d0%bb/trackback/

RSS feed for comments on this post.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: