Точките на Wine Spectator

По всичко личи, миналата седмица излезе реномираната годишна класация на Wine Spectator – Top 100 на най-добрите вина за 2007.

The Top 100 Wines of 2007

Ето и линк към пълния списък, в pdf.

А изразът “по всичко личи” идва да обозначи, че не всеки ден разглеждам сайта на виненото списание, всъщност дори доста рядко. По простата причина, че огромната част от ценната информация е само за платен абонамент. И ето, по някаква случайност точно миналата седмица реших да го посетя и тогава видях, че годишната класация е излязла, макар и да не пише кога точно е публикувана.

Обаче малка статия в петъчния Дневник, който пък четох по един друг повод, ме наведе на заключението, че е възможно класацията да е обнародвана точно в деня, когато по случайност за пръв път от месеци насам съм решил да разгледам какво ново при WS. Забавно, както обикновено. Ето я нея, и това като че ли е единственото упоменаване за повода в нашето информационно пространство:

Френско вино оглави класацията на “Уайн спектейтър”

Класацията на WS е без съмнение много интересна и изучаването й е отнело не една и не две минути, както други години, така и тази.

И друг път ми е правило впечатление, че оценките, които списанието дава на вината по време на перманентните си дегустации не са решаващи за крайното класиране. За него те казват, че водещи критерии са субективното отношение на експертите, цената, количеството произведено вино и разни такива от този тип.

Ето как се получава, че оцененото, например, с невероятните и изключително редки 100 точки (абсолютният максимум!) вино Valdicava Brunello di Montalcino Madonna del Piano Riserva 2001 заема едва чак 13 позиция в топ 100, макар и да е единственото измежду всички с най-високата оценка.

Следователно, очевидно е, че оценяването на вината не е толкова проста работа, колкото сме си мислели. И именно това е основният въпрос, който ме занима.

Преди да продължа с него, нека все пак отбележа, че в класацията няма вино под 90 точки, а първенецът, виното на годината, така да се каже, е от любимата ми апелация – Clos des Papes Châteauneuf-du-Pape 2005, с оценка 98 и на цена в Америка $80.

Което последното би могло да се преведе като не чак толкова непоносимо скъпо, дори и за нашите с несравнимо по-ограничени възможности условия.

Но нека развия хода на мислите си за точките на Уайн Спектейтър.

Може би ще е най-добре това да стане чрез онагледяване върху примера на едно реално и конкретно вино.

Paulo Scavino Barolo Bric dël Fiasc 2001 (и един примерен линк за него)

Оценено от WS с изключително високата оценка 95 точки.

Очакването към такова вино е несъмнено твърде високо.

Реалността?

Да, хубаво е. Много даже е хубаво.

Но?

Няма да мога, колкото и да ми се иска, да кажа, че това е виното, което ме е грабнало.

С една дума – не е истински голямото за мене вино, такова каквото да ми харесва изключително.

Ето как започнах да подозирам, че точките са вид условност, и да подразбирам защо оценката не е гаранция за висока позиция в класацията.

Или да повторя същото с други думи – оценката (точките) са стремеж към обективност, съответствие с някакви, повече или по-малко, но обективни критерии.

Челното място в класацията – е чисто субективното усещане, отношението към виното; онова, което го прави точно него, виното точно за мене.

Поради това, точките на Уайн Спектейтър може да бъдат само ориентир, но не и гаранция.

А, разбира се, като се има предвид и че не едно и не две барола са водели все до същото възприятие (“хубаво е, много даже, но не е това”), то и нещата общо взето се изясняват.

Ето как, значи, работата се разкри: човек като знае, например, че пино ноарът му харесва, и ако види такъв, оценен високо от WS, значи ето това е виното, което много вероятно ще оправдае и очакванията.

Проста работа🙂.

От бележника:

Paulo Scavino Barolo Bric dël Fiasc 2001

Цвят: Малина със силно оранжев отенък, плътен и наситен.

Аромат: Има силен аромат на кедър, малко на цитрус и карамфил. Много интересна смес на стипчивост и парливост в аромата.

Вкус: Има ясно изразен характер на т.нар. “Мъжко вино”, силни танини с балансирани киселини и липса на плодови нотки. Определен баланс на топло и тежко вино с потенциал за отлежаване. Много специфично и характерно вино, хубаво и запомнящо се. И още казано с други едни думи (на един от дегустаторите) – “Класически вкус”.

След 3 часа: В аромата и вкуса се долавя нещо сладко-горчиво-тръпчиво, напомнящо върха на боровите иглички, лепкаво сладникав.

Published in: on Wednesday, 12, December, 2007 at 21:42  Leave a Comment  

The URI to TrackBack this entry is: https://sybarites.wordpress.com/2007/12/12/%d0%a2%d0%be%d1%87%d0%ba%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%bd%d0%b0-wine-spectator/trackback/

RSS feed for comments on this post.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: