На 17 км от София

Където се намира Шефс.  Ресторантът с изцяло нова и непозната досега у нас концепция.

Отдавна се канех да напиша по-подробно впечатленията си за него. Първото ми посещение беше в края на миналата година. Имаше приятна обстановка, която не беше резултат само от празничната украса и атмосфера, но и с всичките си останали заслуги, за които ще стане дума сега. Все пак още от вратата усещаш различния ресторант, с топлото посрещане и последващото “разказване” на менюто за деня.

И така, обстановката е интересна и прави впечатление с определен стил и индивидуалност в съчетаване на детайлите. 

 291206_chefs-038res.jpg

Семплото обзавеждане при масите и столовете се допълва изцяло от модерния стил на големите метални лампи над тях, както и с тапицираните седалки, разположени около камината. Самата тя е доста различна от познатите “битови” варианти и висока почти до тавана. Обособеният кът за приятен разговор около огъня, разположен централно в ресторанта създава различно възприемане на камината от стандартното, което по принцип е усещане за нещо битово.  Всички механи и т.нар. традиционни български ресторанти са “обзаведени” с камини, аранжирани с разхвърляни бъклици, стари маши и шарени грънци, а около тях – задължителните нарове с пъстри черги и възглавници. При което само като чуем, че някъде имало камина, автоматично си представяме описаната картинка и за повечето хора, свързвана с понятието “селски уют”. Но ето, че има и друг, по-добър вариант за съчетаване на удоволствието от хубаво питие около живия огън на модерната камина. Идеята да се разположи централно и в различен стил определено е добра.

Друг нов и интересен дизайнерски елемент, или направо нова концепция за ресторант, е откритата кухня, вкарана направо в салона на ресторанта, на самия бар. По-точно там са разположили печката с огромния абсорбатор, решени в сиви, метални тонове, което отново показва съчетаване на съвременни идеи и нестандартни решения. Постигнат е и развлекателен елемент, когато отвреме-навреме се виждат и припламванията откъм бара. Още по-добро впечатление прави и фактът, че въпреки така изнесената кухня, миризми на готвено не се усещат.

Всичко изброено дотук подготвя за нещо хубаво и то наистина се случва.

Chef’s – или готвачите – сами си посрещат гостите, настаняват ги и им “разказват” менюто. Точно така, не поднасят някаква книжка, в повечето случаи пълна с правописни грешки и доста дебела, в която участват най-много 4-5 основни съставки, но разиграни в различни вариации така, че да се създаде нужното впечатление за голямо разнообразие в асортимента – пълна измама. А тук при готвачите нещата са съсредоточени в две-три салати, няколко предястия и основни ястия, както и малко десерти, за които после се разбира, че са уникални и доста добри.  И всичко това “разказано” (както се изразяват и  самите сервитьори-готвачи) на клиента в непринуден разговор, по време на който можеш да се информираш за всички неясноти, които обикновено се появяват в описанието на ястията със сложни и специализирани готварски термини. Много е забавно и най-вече приятно такова отношение към гостите на ресторанта. За обективност, разбира се, трябва да се уточни, че самото меню го има и написано – на една “черна дъска” до входа, за който би пожелал да си го чете съсредоточено.

Идва ред и на добрите думи за чаши, посуда и прибори. Чашите са интересни, малко различни и атрактивни, особено едни криви (за вода и за spirits), които в първия миг като ги видиш и инстинктивно те карат да ги “оправиш”, защото са силно наклонени. И пак се забавляваш. Ето ги:

291206_chefs-107res.jpg

Наличието на такъв елемент, съзаващ усещане за нещо различно и забавно, било то в обзавеждането, или нещо в ястията, или в посудата, в чашите или дори в името – е много сполучливо хрумване и мисля, че винаги трябва да присъства, за да се създава представата за уникалност. Или просто да си тръгнеш от даден ресторант с желанието пак да се върнеш и забавляваш там.

Да се върнем при “Шефовете” и да добавим още нещо за чувството им за хумор.  При поръчването на десерт (в случая – торта “Шарлота” и крем-брюле с парченца ягоди) те “пристигат” като в една от чиниите има  само шоколадова пудра и е празна. Това трябваше да е тортата – настъпва момент на голяма изненада и тишина, после си казваш еми свършили са, или в бързината са я забравили просто, но ще ги извикаме и ще им кажем. И тогава разбираш, че е само шега. Това е “пълният” вариант на версията с десертите:

 291206_chefs-109res.jpg                                        291206_chefs-105res.jpg

При крем-брюлето имаше друга изненада – начинът на приготвяне е направо изненада за мен, защото се е получила напълно хомогенна смес при наличието на парченца ягоди в него, цели и въпреки това не е разводнено. Майсторство си е🙂. 

Има разбира се и някои недостатъци, които не можем да пропуснем, ако искаме да сме напълно обективни в нашата субективност на клиенти.

Това е местоположението – намира се на 17 километра от околовръстния път на София в посока Самоков. Неудобство си е все пак и трябва човек да се приготви предварително и да помисли за транспорт.

Но малко по-неприятното е публиката. Това е, което, както казва един друг познавач и ценител, “може да го катурне един ден”. Преобладаващата клиентела може да бъде охарактеризирана като “местният” контингент от леко съмнителни субекти, асоциирани с обръснати глави, малко брадясали и с много лъскави возила, които говорят на висок глас и се чувстват като да са си у дома, в кичовия снобски двор около скъпото барбекю. Придружаващите ги същества от женски пол също са не особено приятна гледка. Така че усеща се онази атмосфера, която със сигурност не води към светло бъдеще, за съжаление.

И едно съвсем малко уточнение и допълнение към кухнята в смисъл на ястията, които се предлагат. Някои от основните манджи не са никакви “гурме-изкушения” на изисканата кухня, а направо едно тлъсто свинско печено. Вкусни са ястията, красиво поднесени, спор няма (например ето тази порция от няколко вида сьомги, които бяха невероятно приготвени), но при някои други “селският” елемент на готвене определено присъства.   

291206_chefs-027res.jpg

Впрочем, това не се и крие от собствениците-готвачи. Самите те казват (в интервю в Бакхус) изрично, че не са “гурме-ресторант” и нямат  претенции за такъв. Явно изнесеното му местоположение и особеностите на крайпътно заведение с произтичащите последици предопределят и профила му.

А истината е, че този ресторант е едно прекрасно място, където посетителят се чувства добре приет, качествено обслужен, забавлява се и си тръгва с желание да го посети отново при първа възможност.

Дано избере правилният път на кръстопътя, на който е застанал.

Ето сайта им с много хубава музика: Chef’s-bg.com

И линк към моята оценка.

Published in: on Sunday, 15, April, 2007 at 21:15  Comments (1)  

The URI to TrackBack this entry is: https://sybarites.wordpress.com/2007/04/15/%d0%9d%d0%b0-17-%d0%ba%d0%bc-%d0%be%d1%82-%d0%a1%d0%be%d1%84%d0%b8%d1%8f/trackback/

RSS feed for comments on this post.

One CommentLeave a comment

  1. […] към по-добро. В предишното по-подробно описание (на 17 км. от София) ми направи впечатление не особено приятното […]


Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: