Все още ли ги има и докога?

Въпросът е повече от реторичен – има ги и ще ги има винаги, сигурно. Вероятно даже има и хора, на които им харесват. Тъжното е, че обективно – просто не са за харесване.

В разстояние само на две седмици успях да попадна на 2 ужасни места. И лошото е не това, че съществуват, не само, ами и, че те подвеждат в очакванията за едно, пък се получило друго.  Тъкмо (от около година вече) си мислех, че това не може да ми се случи повече, и ето на – опровергаване, при това двойно.

От известно време се каня да напиша как се развиват в положителна насока ресторантите в София, а и на други места в страната. Как се появяват все нови и различни заведения, не само механи и бар-енд-динъри. Има си наистина голямо развитие и ще вземем да очакваме и Мишлен да посети България съвсем скоро, че и някоя звезда да даде, дано и дано. Но за това друг път ще стане дума, а сега докато още възмущението държи, ето какво имам да кажа.

Първото се нарича “Хасиенда” и се очаква да е истински испански ресторант, какъвто в София нямаше досега (или поне отдавна имаше, и само за кратко), без да броим втория ресторант на хотел Феста Барсело, в самия хотел.

Та за “Хасиенда”. Това е една къща – хасиенда, боядисана в тъмночервено и погледната вечер и отвън изглежда доста добре.  

Ето вижда се:

260107-016res.jpg

Даже надникнах тайно и нахално през прозорците (откъдето си изпросих един доста страховито намръщен поглед) забелязах приглушена светлина и части от картини по стените. Определено беше интригуващо и изпитах желание да опитам истинска паеля някой ден.

Е, опитах. Но не беше истинска, а разочарованието ми от всичко там бе истинското. Но да започна подред.

Още с влизането те удря силна, ама много силна миризма на кухня, каквато си спомням само от студентските столове. Няма по-негативна “визитна картичка” за един ресторант от това. След такова “посрещане” – почти е невъзможно нещо впоследствие да поправи разрушителното първоначално впечатление.

Задържам дъха си и се опитвам да свикна. Вътре беше почти празно, ако не броим масата с местни пияници, спорещи на висок глас.

Ето един характерен белег, по който може да се разпознае лошото качество – публиката в ресторанта. Тя може да направи дадено заведение, както известно и модерно, дори да го издигне до неговия връх на посещаемост, така също и да го срине, покрие с лошата слава на аутсайдер, та дори да го накара да затвори един ден. Много показателно и не случайно е така. Хората се събират, както знаем не само по интереси, но и по сходност във вкусовете и  предпочитанията си. И затова си намират подходящите (за тях) и любими за развлечение места. Така и тук, в червената хасиенда.

Следва, както можем вече да очакваме, изключително неуважително и направо лошо обслужване. Обяснението е много просто и се състои в две основни отношения: на обслужващия персонал към клиента и към работата си на такъв (да обслужва). В първия случай (към клиента) всичко е ясно, самото заведението е определило контингента си от посетители, а оттам и техните претенции към него. Така че за какво старание и  уважение говорим. После отношението на сервитьорите към работата им в такъв тип ресторанти също е пределно ясно и зависи само от заплащането им, което едва ли би се променило много, прилагайки знания и умения от по-висока класа. Бакшишът не зависи от това.🙂

Сега и няколко думи за обстановка и кухня. Ужасна безвкусица и немарливост. Стари и ожулени стени, боядисани в различни цветове, евтини картини, силно захабени маси и каменна настилка, както и някакви шарени миндери на едно стъпало по-високо от пода. Всичко това в уникален унисон на кича и безвкусието. 

В допълнение – мръсни покривки, на петна и точно под носа ми мазните стъкленици за овкусяване на ястията. Ама от тези, около гърлото на които има увита салфетка, която да попива многото излишна мазнина, за да не се стича между пръстите при употреба. Класика, ама класика в позабравения соц-жанр, наречен балкантурист в малко морско селце посред лято. Мислех си, че това е минало.

Менюто – дебело и грозно в съзвучие със стила на всичко останало, типичната “кръчма” в целия й класически блясък (и в най-лошия смисъл на думата). С ракийките, салатките, биричките и някакви там 5-6 български вина, предимно от южните райони на страната, а за испански не бяха и чули.

Но, паеля имаше.  Не знам дали това е представата за “истинската паеля”, както бе посочено в менюто, но тази беше мазна, солена, безвкусна и с много на брой и с лош мирис миди. Сервираха ми я в някаква паница, а за чашите и приборите просто не искам да си спомням. Пълен провал и пълно разочарование.

Не знам защо и как още съществуват места от подобен род и вид.

Второто предложение за неповтаряне се казва “Дитер” и е ресторантът на едноименния хотел. В мазето му, покрай охраната и надолу. Тези тук поне нямат претенции и обслужването е значително по-добро, а и оскъдните покривки (от тези дето се кръстосват на масата) бяха бели и чисти.

Имам и снимков материал, където заведението изглежда значително по-добре, отколкото е в действителност.

180307-017res.jpg                                           180307-018res.jpg

И така, този “Дитер” е “ресторант за здравословно хранене” – пише на първа страница на менюто с големи букви. И то е едно дебело и предлагащо всичко за доброто хранене, според дитерските разбирания. За мен е образцов стандарт при заведения от типа “кръчма” – от всички салатки по малко, от стандартните гарнитури, основни ястия и десерти – ама никакво различие, копи и пейст приложен вариант. Ако това е здравословното хранене, не е чудно повсеместното наднормено тегло, стомашночревни оплаквания и ранна хипертония.

Аз опитах едни зеленчукови шишчета, състоящи се от сурови тиквички, патладжани и лук, които според мен са имали много кратко съприкосновение с живия огън и с гарнитура басмати-ориз. Освен това опитах и едни класически печени чушки с чесън – от класическа консерва, направо не се яде.

“Оливниците” (и как само им отива тази дума:)  и тук са същите (както при “Хасиенда”), като да са купени от една и съща сергия в Илиянци. Липсва им само мазната салфетка за колорит.

Значи теглим чертата и поставяме знака за равенство на този тип “кръчми“, като обобщавам с две думи: “Долен сегмент”, който върви още по-надолу.

Дори “Диваците” и “Махалата” (нищо, че е едно, но като олицетворение на категорията) са в по-висок сегмент от тези, представени тук. Лошо и неуважително за клиента е това. Няма как да съществуват, ако не им се даде възможност, или като в приказката за гърнето и похлупачето – щом има такива клиенти (гърнета :)), то ще се намерят и похлупачета за тях. Или обратното? Но нищо, става ясно, че макар и с по една заета маса, или най-много две, но клиенти се намират и затова ще ги има, пък може и да се множат, за срамотите.

Та изводът е само един – малко са ценителите, много са потребителите! :) (Постулат с пореден номер…:).  И изискванията ни са слаби, никакви – поради това и няма да бъдат уважени.

Не е приятно да се пише за такива места, но трябва да се направи – заради обективността и безпристрасността в оценяването на ресторантите, което е от основните идеи на блога.

Опитваме се поне.

The URI to TrackBack this entry is: https://sybarites.wordpress.com/2007/03/20/%d0%92%d1%81%d0%b5-%d0%be%d1%89%d0%b5-%d0%bb%d0%b8-%d0%b3%d0%b8-%d0%b8%d0%bc%d0%b0-%d0%b8-%d0%b4%d0%be%d0%ba%d0%be%d0%b3%d0%b0/trackback/

RSS feed for comments on this post.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: