Новият ресторант с три звезди

е La Terrazza di Serdica. Научихме за него още с откриването на хотел “Арена ди Сердика” на 14 февруари тази година, но интересът се засили и оформи като голям, след прочетеното в Бакхус, бр. 91 от март 2007. Откъдето узнахме две важни новини, послужили като катализатор за посещение на посоченото място:

1. Имало “вълнуваща гледка над старите софийски сгради”;

2. “Висока класа в кулинарията, виното и обслужването, характерна за другите ресторанти на компанията – Moderato, Crystal Palace и Greenville. Можем да добавим още “Карера” (за който имаме подозрения, че е на същата верига) и “Jardin, bistrot”.

И така, не трябваха повече кандърми, още повече, че е близко и с очаквания за нещо добро. Наистина се оказа така – добро си беше, даже много.

Преди да стигнем до ресторанта, посетителят – няма как иначе🙂 – му се налага да влезе в хотела. Чието име и нова поява се свързват с две неща: че е от новата мода на “бутиковите хотели” [звучи просто забавно това ново подразделение в хотелските категории] и – най-вече – че е построен върху новооткритите руини на сердикийския амфитеатър (така се оказва, било прилагателното от Сердика). Които човек може да види във фоайето на хотела. Това може би е по-скоро сюжет за съвсем отделна тема, но – поне две думи и за тях. Беглото впечатление е, че надали се е получило най-доброто “интегриране” на археологически старини и забележителности със съвременната градска и хотелска функционалност. Да не говорим пък за крайно неуместно изглеждащата “презентация” или каквото се води там на някакви си компютърни продукции, която се случи в същия момент. Може такова мнение да е крайно или най-малкото спорно, но – руините са за гледане, а не за фон на съвременни дразнещи от втръсналост и от агресивната им натрапничавост маркетинг-мероприятия. Тия нямат срама от нищо. Ако им позволят – ще направят презентация и в спалнята на папата. Нищо свято няма за тях. Край на лиричното отклонение🙂. Back to food & dining.

Първото и най-общо цялостно впечатление от ресторанта на последния етаж на хотела е, че е издържан изцяло в бели тонове: “белият ресторант” е nickname-ът, който веднага идва наум🙂.

Още с влизането се усеща вкус и разчупеност на елементите и стандартите. Обзавеждането е в бяло, маси и столове, много светлобежови ефирни щори, бели цветя по масите, застлани с красиви и бели покривки. Малко цвят в красивата белота се получава от кафявия под и едни червени и оранжеви стъклени висулки, оформящи интересните полилеи. Присъства и характерният елемент, придаващ винаги нещо различно, някаква разчупеност на обстановката, който се наблюдава и при другите ресторанти от “групата”:

  • в “Модерато” това са красивите пердета (с малки разлики, но присъстват и в четирите ресторанта) и голямото огледало;
  • в “Кристал Палас” отново има прекрасни завеси и много хубава винена стена;
  • в “Greenville” това е дългата маса, красиво аранжирана с хубави вина и чаши, каквато присъства и при La Terrazza di Serdica;
  • в “Карера” се наслаждаваме на романтична светлина, много зеленина и ажурни завеси в градината;
  • в “Jardin, Bistrot”  това е палмата под балдахина и стъкления купол.

Тук, в новия им ресторант наблюдаваме уникално съчетание от няколкото характерни елемента, взети от изброените по-горе. Има ги и прекрасните завеси (в случая в една обособена красива ниша с два прозореца), има и представителната маса с аранжирани вина (едно от които е Château Mouton-Rothschild 1999), а в допълнение има и интригуваща гледка към покривите на сградите в централната част на София. Буквално под носа ти, отдолу, са керемидите на “Къщата с часовника”, което предизвиква хапливото чувство за хумор – “тя ни е в краката”🙂. Терасата опасва цялото ресторантче, а гледката е хубава и напомня донякъде съвсем бегло за изгледа на прословутите парижки покриви. Наистина получило се е много добре.

Ето малко визуализация. Започваме с поглед наляво:

160307-026red.jpg

После надясно:

160307-047res.jpg

Сега вече се свечерява, светлините, както и свещите по масите са запалени:

 160307-076res.jpg                       160307-074res.jpg

Ето и импровизираната стаичка-сепаре, която погледната отвън се намира на кулата и прилича на красива “килия”, в която човек може би не би имал против да го заточат за известно време🙂.

160307-104res.jpg                         160307-035-res.jpg      

                    160307-086res.jpg

Сега и хубавата аранжировка, начело с Mouton Rothschild от 1999:

160307-028res.jpg  

За обслужването могат да се кажат само добри думи, ненатрапващо се; учтиво изчакващи и усмихнати младежи, които (в случая) те поемат още от фоайето на хотела. Така се случи, че посещението в ресторанта се оказа 2 часа по-рано от началото на работното му време, но това не попречи на повече от добрите прием и обслужване. Е, ако имаше и други клиенти може би нямаше да е чак така добре🙂, но все пак вероятно биха се старали и тогава, имайки предвид наблюденията и по другите места от веригата.

За храната, поднасянето й и оформянето в красиви съдове, отношението и думите са същите. Нека да видим няколко примерни образци:

Салата от октопод с авокадо и аспержи:

160307-020res.jpg

Рукола с пастърма и круша:

160307-022res.jpg

Много вкусно свинско печено със семпли картофи:

160307-060res.jpg

 И за десерт чийз-кейк с ванилов и ментов сладолед и шоколадов мус:

160307-072res.jpg

Още – менюто е оформено много изискано, малко и красиво. Просто нищо излишно.  

По отношение на селекцията от вина – много и кое от кое по-хубави предложения. Прави впечатление също наличието и на богат избор на висококачествени напитки, които дори и сервитьорите умеят и могат да произнесат правилно. Казвам го, защото на много места, претендиращи за класа, това не се случва, ами има резонното “Чакайте да погледна”, или изтърсват някое име, което просто не съществува, но така е то с обслужващия персонал.

А дегустираното (и изпито :)) вино беше Château Lynch-Moussas 1999 – от Pauillac. Възприятието за него беше повече от добро, с богат и типичен аромат, който инстинктивно те кара да го определиш като “класическия аромат на виното”, което очевидно ще рече – този на бордо🙂. По-късна справка обаче показа, че Wine Spectator е бил на доста по-различно мнение, оценявайки го за скандално срамните само 79 точки. Което преведено на по-описателен език ще рече – много слабо вино, истински киселяш. Колко са прави е въпрос отделен, но и да са – само още един път се потвърждава опитното правило, че възприятието за виното е пряко свързано с емоционалната нагласа и ред други нематериални, а чисто психични фактори. Така че – виното си беше прекрасно🙂. А рационално – може би просто се е подобрило с годините; оценката на авторитетите е правена преди доста години. Възможно е с отлежаването да е станало това, което е днес и да е вече за харесване. Кой знае🙂. Колкото и невероятно да звучи – нямат официален сайт. Затова пък – ето как изглеждаше:

Château Lynch-Moussas 1999

Искам да кажа няколко думи и за красивите винени чаши, оказали се словашки, Rona и много красиви. За първи път ги срещам и изненадата от тях е приятна.

Но нека да видим:

160307-041res.jpg

Ето това беше още един елемент, характерен за “групата”, за който не е ставало дума досега. В Jardin bistrot например имаше също изумително красиви чаши (Luigi Bormioli).   

Наистина получил се е много хубав ресторант.  

Е, има и недостатък (с много ситен шрифт и най-отдолу🙂. Лично на мен не ми харесва тази идея, която е май и модерна напоследък, да се излага на показ бара с напитките и да се изтипоса по средата на ресторанта. Губи се от индивидуалността на ресторанта, смесва се усещането за обяд или вечеря с това да си поискаш един коктейл от бара, или казано с други думи – разсейва ме от основното ми занимание, което е доста по-приятно и свързано с други очаквания, поне за този момент.  

Дали опитите добре да се опишат и пренесат личните впечатления и усещане за La Terrazza di Serdica са успешни, редно е да отсъдят читателите (дано има🙂.

Аз силно го препоръчвам и давам оценката си в краткото изложение.

Един от красивите акценти в гледката:

160307-065res.jpg

Published in: on Saturday, 17, March, 2007 at 22:21  Comments (1)  

The URI to TrackBack this entry is: https://sybarites.wordpress.com/2007/03/17/%d0%9d%d0%be%d0%b2%d0%b8%d1%8f%d1%82-%d1%80%d0%b5%d1%81%d1%82%d0%be%d1%80%d0%b0%d0%bd%d1%82-%d1%81-%d1%82%d1%80%d0%b8-%d0%b7%d0%b2%d0%b5%d0%b7%d0%b4%d0%b8/trackback/

RSS feed for comments on this post.

One CommentLeave a comment

  1. […] Новият ресторант с три звезди Published […]


Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: