Виното – откъде?

Имаше времена, когато:

  • виното просто не беше на мода, засенчено от ракията и бирата;
  • консумираше се главно домашното;
  • а от купешките, най-популярно беше Карловският мискет, нищо, че беше възкисел.

После дойдоха времената, когато виното постепенно започна да си пробива път към заслуженото си място. Тогава и неусетно стана ясно, че нито вездесъщата и агресивна бира, нито ракията могат да са му конкуренти – те просто са в различни категории и обслужват различни интереси и потребности.

Застана на дневен ред важният въпрос – какво вино да пием. Мимолетният спор – дали да наблегнем по традиция на домашното производство – набързо беше разрешен, след като стана ясно, че основната функция на винения самогон е да повдига самочувствието на производителя си и да му дава възможност да се хвали наляво и надясно с отчайващите си опити в нещо, в което и големите и велики често се провалят.

Така нещата полека-полека взеха да заемат местата си. Домашното си остана в неговия си микросвят, а възроденият интерес (а, вероятно, и мода също, нека не се заблуждаваме; но тази поне е от хубавите) към истинското вино трябваше да намери удовлетворение.

Дълго време по нашите магазини друго освен родното, малко хаотично производство не можеше да се намери. После постепенно новите имена взеха да надигат глава и да се подават плахо на светло. Спомням си, преди 10-тина години, или и малко повече, имаше един магазин – на Домейн Бояр – точно на Руски паметник; като че ли беше един от първите специализирани. Съдейки по показаното на витрината – защото не съм влизал вътре – беше и първият (или един от), в който се продаваха не само български вина. Имаше и някакви френски.

Но дълго време вносът беше ограничен до такъв минимум, че беше чак незабележим.

И от десетина години насам ситуацията неизменно и сигурно се променя все към по-добро.

И така – откъде човек (любителят, да кажем) може да се снабдява с – предполагаемо – хубави вина?

Сериозен – а струва ми се – и твърде важен въпрос. Включително и поради дребната, но вечна подробност – че не е без значение колко пари ще коства увлечението ти.

Значи сега ще направим бегъл опит да изброим магазините и другите места, където човек, с най-голяма вероятност, може да намери възможно най-доброто за нашите условия и реалности вино.

Измежду магазините като че ли безспорен лидер и водещ източник на все по-нарастващо множество и кое от кое по-хубави (има и изключения, разбира се) вина е Елемаг. И в двете му разновидности – и малкото, старо супермаркетче в Изгрев, зад Интерпред (старо – не защото е старо, а защото е по-старото от двата), и в новия, наистина красив и хубав супермаркет в Лозенец, до Семинарията, зад така наречените ФМФ и ХФ на Университета, или още мястото познато по едно време като “Стената на плача”, поради излагането там на кандидатстудентските резултати, генериращи бурен приток на порой от крокодилски сълзи (съдейки по днешното отношение към образованието). Но, за вината.

Входът на супермаркета Елемаг в Лозенец (а не Банка ДСК):

100207-009-res.jpg

Елемаг, може да се каже, е царството на вината, в нашия си, скромен вариант. Но пък на същия наш фон изглежда като истинско винено Елдорадо. Вината са по региони и по страни. Най-широко застъпени и видимо най-много са италианските. И от тях има много наистина изключителни. Разбира се, средният днешен човек може само да въздиша и да мята жадни и тъжни погледи към митичните Орнелая и Сасикая и освен да си учреди едно прасе-касичка, където да пуска всеки ден по един железен лев и след 220 или 330 или още повече последователни дни (ако междувременно не му се налага да си плаща парното, наема и други подобни дреболии) може и да е спестил за една лелеяна, мечтана и сънувана Орнелая, примерно. Прасетата-касички обаче нещо или не са мода, или не са в продажба, или други някакви причини спъват такива светли мечти и още по-светли реализации на подобни планове. В резултат на което – Орнелаите и Сасикаите само си ги гледаме, също както Козета е гледала с големи тъжни жадни и гладни очи коледната кукла на витрината на селския магазин, но за разлика от нея, зад нас не стои тайнствено никой благороден и с голямо сърце дългогодишен каторжник, или и да стои някой такъв, с типичната нула-номер подстрижка и с още по-типичен каторжнически вид – той не се казва Жан Валжан, така че – пак за разлика от нея – си оставаме само с въжделенията и гледането.

След това малко и – опит за шеговито, очевидно – лирично отклонение, да продължим с екскурзията из Меката на виното в София. Като че ли напоследък на второ място след италианските по количество излязоха испанските вина – истинска испанска винена конкиста настана последно време у нас. Направо ще ни завладеят с морето от разнообразие на вина, с което са ни заляли. Няма съмнение, че предвид опита на маи, ацтеки и инки – ще трябва да се предаваме овреме. И да почнем по-често да дегустираме, а още по-често да консумираме (или обратното? май трябваше) испанското винопроизводство.

Големият минус на Елемаг, а явно и изобщо на нашия винен пазар е силно ограниченото представителство на безспорно признатите за най-добри вина изобщо на света – френските. То има и френски, и даже не са чак малко – но на фона на италианска и испанска конкуренция като количество – френските направо се губят. А освен като количество – губят и като представителност. Това, което можем да видим – като правило са някакви от средната и даже долната класа френски вина. Някои от тях наистина хубави, но като цяло – много бледо, и много жалко подобие на това, което човек би могъл, примерно, да види в който и да било среден супермаркет на повечето места в така наречената “Европа” (не като географско, а като сравнително понятие, нали вечно обичаме все да се сравняваме). За френския среден супермаркет пък изобщо и да не говорим. То те там, ако съдят по асортимента си, сигурно доста ще се учудят, че вина се правят и някъде другаде, освен във Франция; винен нацизъм си е тяхното🙂.

Или по-сериозно – войнстващ винен националшовинизъм. Който впрочем и им изяде хляба пред младата и нова конкуренция от така наречения във винения лексикон Нов свят.

Все пак – вярното е и това, че в лозенешкия Елемаг (или – химикофакултетния) – има една стаичка, като олтар, където крият от очите на масовата публика най-доброто и отбраното от напитките си.

И като уискита, и като коняци и други, и като шампанско, и най-вече като вина. И там има едно рафтче ли, етажерка ли дървена, на която са наредени мечтите на всеки среден и простосмъртен любител на виното. Шато лафити, шато мутони и сума други още – подредени като на изложба. То и така си ги и гледаме – точно като на изложба. Предвид леко необичайните за условията на нашия трудов пазар цени. На око, така – средната цена на едно вино е простото число около 600 лева. Лошото е друго. Лошото е, че има хора, които знаят колко наистина тези вина са хубави. И тях можем само да гледаме по козетски. Но пък притежават несравнимата способност да генерират мечти🙂.

Освен тези трите групи – голямо множество и разнообразие има от вина от Новия свят. Подредени по държави – има множество чилийски (като че ли най-много), още аржентински, доста австралийски, от Нова Зеландия също, ЮАР и Калифорния и те са застъпени. А освен от Новия свят – могат да се намерят и португалски, доста австрийски (предимно и почти изключително бели), та даже има и два вида грузински. Също токайско (значи унгарски). И сигурно нещо ще пропуснем, защото наистина разнообразието и количеството е голямо. За огромното множество български – изобщо няма и да се спираме.

Елемаг без съмнение е номер едно във винените продажби у нас. В смисъл – на магазини, не като икономически израз.

А номер две – малко парадоксално може би – но твърдо е окупирал Метро. В Метро също има голямо разнообразие от вина, а най-главната му хубава черта е, че е единственото като че ли място у нас, където могат да се намерят наистина хубави вина на наистина пренебрежими и народни цени. Там са най-евтините хубави вина. Разбира се, не са само евтини, всякакви има, но като цяло – цените са осезаемо по-ниски от на другите места. При това, по-голямата част не се намират никъде другаде. Определено си заслужава цялото голямо и сложно усилие по такова далечно и мъчително специално ходене до някой от метрата – заради вината му. Винаги човек може да си намери някаква нова и хубава изненада, на съвсем приемлива и атрактивна цена, на която не може да се устои🙂.

В някои от останалите големи вериги супер- и хипермаркети също има и могат да се намерят хубави вина. Измежду тях, пръв е безспорно Хит (значи в общата класация – на 4 място). В Хит има доста хубави вина, едни от които са вината на Clos du Bois от Sonoma county, които макар и да не са от най-високо оценяваните калифорнийски вина, но поради липса на кой знае колко други оттам – за нас са си едни от хубавите.

Следват Кауфланд, който се представи много слабо – вината му са подчертано пренебрегнати, сбуторясани някъде настрани и натясно, и по всичко личи са от най-долната и евтина категория. Все пак е 6ти измежду магазините. Била силно разочарова – заслужено заема последното място. Някога в началото й и да имаше тук-таме по някое винце, днес и напоследък понятията вино и Била се взаимоизключват.

От другите супермаркети може би заслужават упоменаване някои (но не всички) от тук-таме разпръснатите Ена (които повечето и супермаркети не са, ами са си обикновени квартални магазини), в които могат да се намерят някои екзотични вина. Също и във Фамилия – където без да е голямо количеството, има по нещо. Те пък обаче така западнаха нещо напоследък, че няма да е чудно и съвсем да изчезнат – и не само от – винения небосклон.

И по другите по-малки или единични магазини и супермаркети също може да се срещнат интересни вина, но това е по-скоро рядкост и случайно изключение.

Сравнително нова звезда на небосклона е варненският Пикадили, отворил два супермаркета, по един във всеки от новонашумелите два софийски мола (или молове:). В Пикадили оказва се, има интересни вина, такива, които не се срещат по другите магазини и това е едно от достойнствата му. А недостатъкът му е именно в местоположението – моловете не са мястото, където човек може да иде просто така, за удоволствие. Пренебрегнем ли тази дреболия – там има какво да се види и купи. Макар че – не им е чак толкова богато разнообразието, както би било пожелателно. Все пак, вероятно е заслужил да го наредим непосредствено до Хит в класацията.

С големите магазини приключихме.

Специализираните са малко по-различни. Има в София вероятно поне 5-6, ако не и повече, тясно специализирани магазини за “луксозен алкохол”, така да се каже. Най-голямата верига и сигурно най-известна са магазините Cheers, които май вече са цели три (ако няма и други, за които не знам или не се сещам). Има и още няколко, не от веригата. Във всички тях има разнообразни и интересни вина, някои от които се застъпват и повтарят с тези от супермаркетите, с тази дребна и неприятна разлика, че са на вероятно най-надутите и грозни цени. Сигурно така разбират понятието “луксозен”. Луксозен – на първо място значи неразумно скъп. Само поради тази причина – не са никакво предпочитано място на произход на желаното шише.

Едно интересно място за вина е сравнително неотдавна отворилият Отто, на Шишман.

Удачният вход на виномагазина Отто:

s-033res.jpg

Освен че е и заведенийце, към него има и специализиран винен магазин, в който, както сами се хвалят, имало било над 300 (ли бяха) вина. Работата е там, че не предлага нищо по-различно и липсващо от в Елемаг например. А за цените няма да се учудя и те да са по-високи от елемашките (или, граматически правилно сигурно трябваше да е – елемажки), което си е живо нахалство, предвид че и тези на Елемаг са с доста добра (за тях, не за нас) надценка.

Което ни води право към следващия и важен източник. “Складовете”, както им вика народът в просторечието. “Складовете” за търговия на едро и такива на вносители – тоест там, откъдето и магазините се зареждат. Цените са впечатляващо и силно осезаемо по-ниски от тези на същите артикули в магазина.

А както разбираме от нашия нов приятел (надяваме се, че можем да се изразим така) Живко Георгиев и от неговия чудесен специализиран винен блог – има, и много сериозен резон, да се пазарува от вносители и по интернет. Вариантът е наистина за сериозно обмисляне и привеждане в действие.

Общата тенденция е твърде окуражителна и позитивна – все повече хубави вина има и на все повече места. Само да бяха и по-евтини🙂.

Published in: on Thursday, 15, March, 2007 at 22:29  Leave a Comment  

The URI to TrackBack this entry is: https://sybarites.wordpress.com/2007/03/15/%d0%92%d0%b8%d0%bd%d0%be%d1%82%d0%be-%d0%be%d1%82%d0%ba%d1%8a%d0%b4%d0%b5/trackback/

RSS feed for comments on this post.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: