Още един “модерен” ресторант

Става дума за мода в обзавеждането на ресторантите напоследък. От около две години забелязвам една доминираща и любима цветова гама – съчетание на тъмнокафявото с много светло бежово обзавеждане. Присъстват задължителните, изчистени италиански тип мебели главно при масите и столове, или кожени канапета. Няма как – масите са тъмнокафяви до черни, столовете – бели или светлобежови, може и друг нюанс на кафявото, но винаги в контраст. Няма начин да не се разположи и някое друго кожено канапе, решено пак в тъмнокафяво, или бяло в зависимост от дизайнерското виждане на списанието🙂. Друг отличителен и характерен белег са белите правоъгълни кърпи, разположени на кръст и да висят леко, но не много. Завършен вид масата придобива с вазичка в средата, свещ или изтъпанчени не много красиви съдове за подправки (поне не са пластмасови), някакъв пепелник и … толкоз. Изчистено от всичко, но най-вече от индивидуалност.

В това няма нищо лошо, напротив чисто е, подредено и модерно, може и да ни хареса, но когато е толкова масово, направо доскучава.

С тази пестелива палитра (от думи и цветове) мога да обрисувам набързо следните ресторанти: Апартамент, The Brasserie (в хотел Холидей Ин), Ъп Стеърс, Чекпойнт Чарли, Елемаг, Фор Его и др.

Ето и днес отмятам още един, за който ми е думата – The Fifth floor.

Отдавна знам, че съществува, но все не му идваше времето, макар по едно време да имаше доста примамливо предложение за вкусна английска закуска преди работа. Нея не опитах, но обедното им меню – да.

Качваш се с асансьорчето, ако не ти се катерят 5 етажа по стръмните и тракащи под обувките стълби и попадаш в гореописаната италианска атмосфера с някой и друг различен детайл като този с портокалчето, или грейпфрута, разположен централно на масите, но по един на всяка, разбира се. Един вид за добре дошъл, или комплимент от заведението, или просто да отива цветово на оранжевите лампи по стените.  Разположението на ресторанта е Г-образно като се редуват кожени с дървени столове, няколко сепарета, отделени едно от друго с фини бели италиански (естествено) щори, спускащи се небрежно от тавана. Не е никак лошо това решение, създава изолираност и малко лично пространство около твоята маса.  А то има нужда, защото пространството не е много, пък и изведнъж се запълва с дошли да обядват “бедни” банкери, забързани търговци и трудещи се брокери. И точно тогава изхвърча, изпарява се трудовият ентусиазъм на сервитьора. Позната картинка общо взето. Не че очаквах нещо по-различно, но поне добро обслужване. Ама не се получи.

Сега за менюто: Карт-листът беше много грозен, тежък и изпълнен с посредствени картинки на манджите (като в Хепито, ама по-малки) и пълно с грешки. Иначе можеш да прочетеш някое и друго предложение за хубаво вино, но в ограничени количества на избора🙂.  Малко на брой, но стигат. Няма да се заседяваме много🙂.

Ако трябва да изолирам характерен елемент, това би бил цитрусовият плод на всяка маса. На някои им харесва, пък и внася нещо забавно и непретенциозно. Не е лошо.

За ястията – никаква фантазия, оформяне и екзотика, ама нали сме за малко, та кой ти гледа🙂.

После за посуда, чаши и прибори няма да отварям дума изобщо, само ще кажа ordinary или trivial , все тая.

Има и малко суха украса по стените и свежи растения тук-там, а също и оплетени в кафяво вази (в любимия цвят, нали). Прозорците не “отварят” никаква гледка към света, матирани са стъклата с леко загатнати цветя като инкрустация и част от тях би трябвало да гледат към вътрешния двор, но сигурно няма какво да се гледа там.

Ако трябва да завърша с две думи описанието си за “етажа”, бих казала – средна модерност (вместо средна хубост). Има опит определено за отделяне от “долния сегмент” и както и друг път съм казвала нещо все не достига. Но в категорията “бърз обяд” може да обере медалите, пък и цените са доста разумни.

Доброто в случая е, че заведението определено няма претенции, с което си е спечелило малко слава на ежедневен ресторант и много посещаемост като такъв.

Има нужда и от такива места.

Ето и сайт на The Fifth floor.

Published in: on Wednesday, 14, March, 2007 at 23:31  Leave a Comment  

The URI to TrackBack this entry is: https://sybarites.wordpress.com/2007/03/14/%d0%9e%d1%89%d0%b5-%d0%b5%d0%b4%d0%b8%d0%bd-%d0%bc%d0%be%d0%b4%d0%b5%d1%80%d0%b5%d0%bd-%d1%80%d0%b5%d1%81%d1%82%d0%be%d1%80%d0%b0%d0%bd%d1%82/trackback/

RSS feed for comments on this post.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: