Размисли за виното

Почти всички писания за виното започват с : “От дълбока древност…” или “Колко е полезно за здравето на човек, колко благотворно влияние оказва по една чаша на ден червено вино….” и т.н. Все анализи и размисли на тема древната напитка, която е много полезна. И още, широко разпространена и любима – пак, защото е много полезна. Моите разсъждения обаче са насочени в малко по-друга посока – удоволствието!

Удоволствието от избора на хубаво червено вино, удоволствието от разпознаване на “качествата” му (цвят, аромат и вкус), удоволствието от познания за него, удоволствие от съхраняване и колекциониране, удоволствие от ритуала на отстраняване на тапата, после довеждане на ароматната течност до чашата, удоволствие от точно тази гледка,

vinum2.jpg 

удоволствие от установяване на неповторим аромат, вкус и т.н.; удоволствието от всичко, свързано с него.  С цялото това изброяване искам да кажа само това, че никак не е случайна тази древност, традиции и разпространеност, ами си е направо част от живота на човек и то от по-хубавата такава.

Не случайно, ами направо нарочно не обръщам внимание и изобщо не ме интересува онова свойство на виното, което “произвежда” опияняване, замайване и развеселяване, сиреч обемните алкохолни градуси (проценти).  Това е последното, а значи и най-незначителното, от качествата му и е т.нар. страничен ефект, който съществува, но не е търсеният от ценителите ефект.

И така, виното като удоволствие!

Винаги съм се чудила на някои хора с умения да различават до най-малките подробности отделните съставки, включени в аромата и определящи вкуса на виното – неговите основни характеристики. Наричат ги (тези хора) дегустатори, а процесът, свещенодействието, извършвано с виното – дегустация. Горките хорица, дали съзнават от какво удоволствие са лишени, превърнали го в своя професия.

Дегустаторът повдига чашата, накланя я и се взира в нея. Завърта я и я помирисва, отпива глътка и започва да издава странен свистящ звук (викат му аериране). Пауза. Изплюва (не много красив жест). Отнова вдъхва аромата на виното и отново го изплюва. Записва впечатленията си в специален (дегустационен) лист и повтаря същата операция със следващото вино. Действията му са толкова обработени и методични, че ми приличат на поточна линия. 

Но все пак добре е, че ги има, за да ми казват: “Виното е с хармоничен вкус, бистро, с аромат на ванилия, ябълка, малина, горчив горски плод, смачкани череши, кожа, с добре балансирано и смолисто средно тяло, с дълъг послевкус и бързо затихващи впечатления”. Иди, че разбери, ако можеш и направо преводач ще ти трябва🙂.

Едва ли може да се разбере всичко, но не е и необходимо, защото дегустирането си е субективен процес, а на мен ми е достатъчно само да усетя определена индивидуалност и качества в “мострата”, която е пред мен. Освен това да мога да разпознавам желаната комбинация сред други. Понякога това може да е плодовият аромат с тръпчив вкус на пипер и кожа, характерен за австралийския шираз, друг път едва доловимото “печено” с малка струя от ванилия и сладко от ягоди, описващи неповторимия вкус на чилийското пино ноар (Pinot noir, Chile) и много други характерни. Друг път очакваното изведнъж се превръща в съвсем ново усещане, което няма нищо общо с познанията ни за кианти например. Тук специалистите ще кажат “еми зависи от реколтата, региона, тероар и много от производителя”. Но елиминирайки повечето неизвестни, винаги новата реколта е различна и всичко започва отначало. Може би това е магията и най-хубавото – никога не можеш да бъдеш 100% сигурен какво ще купиш, но можеш да се научиш да правиш разлика между качественото (добро) вино и посредственото такова. И това не е много трудно, стига да знаеш следните постулати:

Постулат 1: Евтиното вино винаги означава лошо (открих Америка :));

Постулат 2: Българското хубаво вино е мит (пояснение тук) ;

Постулат 3: Широко рекламираното вино не е за предпочитане (пак голяма новина :));

Постулат 4: Има и лошо френско вино, но ако се чудиш виж постулат (1);

Постулат 5: Няма лошо шампанско;

Постулат 6: Традициите и културата в производството на вино са достатъчно добър аргумент в полза на предпочитанията (Франция, Италия …)

Засега това е достатъчно. Останалото е опит, натрупан и осъзнат. И колкото повече опити – толкова по-добри ставате!🙂 (и това май е постулат :)).

Необходимо е още да имаш нюх  към добрата напитка, което вече се постига с много труд и любов, или просто го притежаваш. Много е важно и отношението към виното, подобно на това при ресторантите, за което става дума тук и тук.

Не е въпрос само на вкус. Има три типа хора: хедонисти, експерти и ценители. 

  • Първият ще си купи вино, което страшно харесва и с добра компания и вкусна храна ще го изпие. Това си е чиста наслада!
  • Вторият – ще изследва виното (като да е на изпит), ще го анализира, идентифицира, проучва в дълбочина и накрая ще опише труда си. Това си е направо наука, сериозна работа и нелека.
  • А третият ще търси виното, което да му достави удоволствие и едновременно с това да обогати познанията му. И това не е снобът, претендиращ с богатата си колекция, а човекът, който истински се възхищава и оценява тази напитка.  

Ние сме, или се опитваме да бъдем от “третия” тип. 

Published in: on Sunday, 4, March, 2007 at 23:01  Comments (2)  

The URI to TrackBack this entry is: https://sybarites.wordpress.com/2007/03/04/%d0%a0%d0%b0%d0%b7%d0%bc%d0%b8%d1%81%d0%bb%d0%b8-%d0%b7%d0%b0-%d0%b2%d0%b8%d0%bd%d0%be%d1%82%d0%be/trackback/

RSS feed for comments on this post.

2 CommentsLeave a comment

  1. Радвам се, че има хора, с които споделяме еднакъв възглед за виното. Ако ви е любопитно може да посетите jivkogeorgiev.blogspot.com – подобно на вашия – абсолютно любителски блог посветен на виното. За опитаните вина водя дегустационни бележки и давам оценка по американската 100-бална система.
    Поздрави
    Живко

  2. Здравейте и welcome!
    Радвам се и аз, че имаме “себеподобни” в интернет пространството. Много ми допада идеята за описване на опитаните вина, още повече, че аз го правя вече повече от 2 години, но в един таен бележник. Ето и сега мисля да го “публикувам” и аз своя опит. Моите оценки са малко по-различни, но по съществото си са същите. Ще обменим ценен опит, предполагам🙂.
    Поздрави


Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: