Средната хубост, или какво все не достига?

Вече определихме и елиминирахме от класацията на изисканите ресторанти онзи най-долен клас, така наречените “трети сегмент” ресторанти. Неизброимото множество от пицарии, “Диваци” и др., с общото и подхождащо им крайно неблагозвучно и обидно дори наименование “кръчми“.

Сега нека се придвижим с едно стъпало нагоре и за илюстрация да разгледаме един от представителите – Саломе, посетен наскоро. Най-характернотото му качество е принадлежността към типа къщни ресторанти, разположени винаги в някоя стара, скърцаща и не добре проветрена постройка. Задължително с градина в задния двор и с дървени елементи като под, дограми и по възможност таван. Тук много трудно може да се “произведе” друго усещане, освен за домашност и за дълго търсения от повечето клиенти уют, погрешно асоцииран с дървото и камината, но все пак истината е, че се предпочита. И тук тези елементи ги има и дори са се опитали да състарят още повече наличните дървени дъски, преминаващи покрай масите, на нивото на погледа на седящия клиент.  В характерен стил, има и картини на къщички и рустикални гледки. Съчетани с цвета на дървото са пастелните цветове на пердета, стени и покривки, но всичко с изтъркания вкус на домакинята (разбирай евтиничко).  

Ето като за начало каква е представата на повечето ресторантьори за постигане на средната класа, съчетана естествено с цените (достъпни), обслужването и предлаганите напитки и храна. Във въпросното Саломе има направени някои подобрения, но до качеството на следващия (горен, да го наречем) сегмент все нещо не му достига. Кухнята е добра с пресни продукти, но пък се предлага в грозни чинии; менюто е кратко, но пълно с грешки; има и някакъв подбор на вина, но пък чашите взели, че направили рекламни и инкрустирали въпросната фирма, та като си пиеш някакво вино, различно от рекламираното, е доста дразнещо. Иначе формата и самите чаши за вино не са лоши. 

Същото недостигане на класа се наблюдава и при ресторанти, различаващи се от “къщните”, с това че се търси не постигането на домашен уют, а съвремено интериорно дизайнерско решение. Модата в изчистване на детайла, в равните и контрастни форми на тъмното и светлото, т.е. липсата на уют.

Това са нашумелите напоследък ресторанти тип “бар енд динър”, някои от които печелят и награди даже (Брасери, София). Цялата идея за такъв тип ресторант, който не е нито ресторант, нито кафе, нито сладкарница, е изцяло непонятна за мен. От една страна изпитваш определено неудобство докато се храниш, защото обзавеждането е пригодено по-скоро за кафе с меки кожени, или друг тип седалки и ниски маси, или когато са по-високи пък са доста малки и недостатъчни. Желателно е да се нахраниш набързо и толкова, или изобщо да не го правиш, а да си седиш и приказваш дълго на едно питие. От друга страна липсва “усамотението” и атмосферата на истинския изтънчен ресторант. Като правило е доста шумно и си заобиколен от малко особена публика. В някои, като “Нов стандарт”, дори има силна миризма на кухня. Не отричам идеята за модернизъм в изискан ресторант, но това да бъде само елемент, детайл, а не всичко да се обърне с главата надолу, само защото е обзаведено по италиански модел – изчистени детайли в тъмно кафяво, цвят венге, съчетан с бялото, или много светло кафяво (повечето са предимно в тези гами). С това не  ги отричам напълно, напротив тези ресторанти си имат своето място във времето, в което живеем и в начина, по който прекарваме извън домовете си, но това е по-скоро ежедневният тип заведение. Така би могло да бъдат определени – всеки ден може да си ги посещава човек, без да търси нищо повече и по-разлино от ежедневие.

В тази категория (“средна хубост”) причислявам и ресторантите в хотели с малки изключения. Общото при тях е задължителният елемент на съществуването им по презумпция и по категоризиране, тях просто трябва да ги има. И не поради друга причина се получават едни униформени такива, разграничаващи се само по категорията на хотела. Липсва индивидуалност и стил, липсва “поглед” на истинския ценител и желанието му да се получи различния ресторант.

Може би много може да се говори за различието в основните критерии, характеризиращи един ресторант и за това кое го прави добър, среден или направо ужасен, но общото при всички, което би трябвало да ги прави различни е тяхната индивидуалност и стил. Ако това е налице, независимо къде ще се прояви – в храната, или поднасянето й; в интериора, или негов детайл; в обслужването, или негова изненадваща особеност; в напитките, или ритуал в поднасянето им и още и още уникалности, водещи единствено към неповторимост на усещането за събитие. Такава е, според мен, представата за изискан ресторант – уникалност, в нещо или в цялото. 

И когато нещо малко все не достига, а тегли надолу, но определено има опити за излизане от кръчмата – това са тези “средната хубост” ресторанти.  Все още предстои да определя най-трудните за описване, най-хубавите и желани места, където събитието се случва, без да го търсиш и е специално за тебе – клиента. 

Published in: on Saturday, 24, February, 2007 at 17:09  Leave a Comment  

The URI to TrackBack this entry is: https://sybarites.wordpress.com/2007/02/24/%d0%a1%d1%80%d0%b5%d0%b4%d0%bd%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d1%85%d1%83%d0%b1%d0%be%d1%81%d1%82-%d0%b8%d0%bb%d0%b8-%d0%ba%d0%b0%d0%ba%d0%b2%d0%be-%d0%b2%d1%81%d0%b5-%d0%bd%d0%b5-%d0%b4%d0%be%d1%81%d1%82%d0%b8/trackback/

RSS feed for comments on this post.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: