Годишната класация на Бакхус

Вече се минаха повече от две седмици от обявяването на резултатите от конкурса на списание Бакхус за ресторант на годината 2006. Междувременно излезе и новият, февруарски брой на списанието, посветен в голямата си част на конкурса и класацията.

Страстите отшумяха, емоциите се поуталожиха, и както обикновено става – разумът, логиката и хладнокръвният подход надделяха и взеха връх.

Значи е време да се заемем с обзор, критичен анализ и оценка на конкурса и резултатите му.

Най-напред, по-стара традиция за самото списание.

Отношението и оценката са двуяки. Много дори, даже.

За обективност, не може да се отрече, че е хубаво да има такова списание и поради пълната  пропаст в това отношение – наличието на списание е по-добре от липсата му. Добре е човек да има откъде да научава разни важни и ценни работи за ресторантите, да узнава за нови такива (само напосоки и примерно се сещаме, че именно от изданието сме научили за такива хубави ресторанти като Модерато, Сомелие, ресторанта на хотел Барсело, Шефс и още много сигурно други). Интересно е още и да се прочете чуждо мнение за даден ресторант, да се видят снимки и всякакви такива. Всичко това е така. В допълнение – особено в по-предните времена, имало е и интересни материали за вина, шампанско, малцови уискита, коняци, пури и всякакви такива. В това няма съмнение.

А още, пак в името на обективността, можем да добавим и че вероятно е изиграл Бакхус някаква роля по научаването на народа в някои неща, както и те сами се хвалят.

Но – и за съжаление – не е само това.

И списанието следва общия тренд на майката си – в-к Капитал. Който  преди време (но вече твърде доста) си беше един може да се каже различен и хубав вестник, интересен и проблемен, дето викат по филмите🙂, но това беше – и беше отдавна. Запàда все повече и повече и днешният му жалък вид няма нищо общо с нивото и класата отпреди едно така 6-7 – и повече години.

Същото е и с дъщерята Бакхус. Вместо да пораства, по-скоро запада. Вместо да си намира облика, лицето и физиономията (и трите заедно🙂, по-скоро ги губи. Вместо да се е ориентирало кое е важното и интересното – по-скоро се е дезориентирало и се превръща в две неща – нито едното от които не е това, което би трябвало и има нужда да е. Става все повече и заприличва все по-обезпокоително на туристическо списание, като че ли отивайки на ресторант, отиваме на туризъм (нищо, че е туристически обект, по квалификацията на Закона за туризма). И второ – вместо да се концентрира върху ресторантената и пряко свързаните с нея теми – и то предимно от гледна точка на клиента-потребител, списанието все повече заприличва на рекламно продължение и придатък на въпросните. Вместо да им бъде пръв враг № 1 и изцяло на страната на клиентите, отразявайки ресторантената действителност през техните критични очи, списанието е все едно първа тяхна дружка и главното, за което внимава е – да не би някого да обиди. Поради това и всичките му ресторантени материали тревожно силно и крайно неудовлетворително напомнят за платена рекламна публикация, дори и когато са в раздела “обзор”, а намеците за критики са толкова бегли, плахи и подповърхностни, че е просто жалко да ги гледаш. А пък – после се оказва, че въпросното място не е идеално откъмто липса на причини за критики – и много, и основателни.

Ресторантите нямат толкова нужда от реклама, колкото от твърд отпор, представящ и защитаващ гледната точка и интересите на посетителите: в крайна сметка, ресторантите са за тях, а не обратното.

Но – както и да е; и този брой, посветен на наградите, е ярко потвърждение на тези наблюдения.

Всичко е много захаросано, всичко е много рекламно, любезно, учтиво. Червената обединителна идея, която се натрапва е – “ние сме едно голямо семейство”, и като така – трябва да си се обичаме, прегърнем, целуваме страстно и най-вече – подкрепяме, защото сме малко и сме в отсамния лагер и трябва да отстоим във войната с клиента. Защото точно така излиза – щом се подкрепят и се обичат – срещу кого да правят заговор, ако не срещу нас.

След толкова много, предназначени уж да бъдат само няколко уводни думи, приказки – да преминем най-сетне към крайните резултати от годишната класация.

Като за начало, моментът на оповестяване на победителя е крайно и повече от неудачен. Допреди миналата година това се извършваше традиционно и редовно в средата на декември, когато и си е нормално, и е подходящо, и е съвсем на мястото си – в месеца на празниците, празничните очаквания, празничното пазаруване, безразсъдното харчене на пари и раздаването на всякакви награди. Няма по-подходящ сезон. От миналата година – резултатите се оповестяват в края на януари – в най-мъртвия откъм интерес към тези неща сезон, най-скучният и най-далече от подходящото време. Каквато и да им е логиката – тя е определено неправилна. Всяко друго време на годината – пак щеше да е по-подходящо. За сравнение, резултатите от световната класация за най-добър ресторант на света за съответната година се обявяват от списание Restaurant Magazine още през март – за текущата година. И в това има логика – интересът на клиентелата неминуемо нараства и дава отражение и през предстоящия сезон. През 2007-ма – какво е значението кой е бил най-добър за 2006? Няма как да се върнем половин година назад във времето и да идем да посетим ресторанта в най-добрия му период (щом е награден за миналото, не за бъдещето). Това особено важи за динамичния, специфично наш си, режим на еволюция и променчивост на нашите ресторанти. Безброй са ресторантите, които от началото си са били хубави и привлекателни, но чиято посока на развитие във времето е била само, единствено, но пък неотклонно надолу. Че някой е бил добър миналата година – не е никаква гаранция, че ще бъде и тази. Не знам що не се сещат за тия работи тия, самоназовали се за големи специалисти в журналистическия раздел Food and dining.

И така – най-сетне по същество.

За съжаление, дали тазгодишният носител на миналогодишната награда🙂 – ресторантът на хотел Мусала Палас във Варна е наистина най-заслужилият – това не можем да кажем, поради непосещаването му🙂. Информацията и познанията за него са само откъслечни, основани предимно на публикациите на Бакхус (пак да повторим – от типа платена рекламна публикация) и саморекламата на самия ресторант на сайта на хотела. И двата източника са меко казано необективни и колкото и да ни се ще да вярваме в качествата и високото ниво на носителя-лауреат, няма как да не държим сметка за заинтересоваността и липсата на представителност у тези източници. Така че за него – по-подробно след – ако се случи – лично запознаване.

 Изобщо, за разлика от предни години Бакхус не ни обяснява разбираемо и обосновано защо точно това е изборът за победител. Нито пък защо останалите конкуренти, станали смешни (не те, а журналистите, разбира се), че биваха масово и навсякъде назовавани “седемте”, докато всъщност бяха осем. Дотам чак, че не могат да броят и на пръстите на двете ръце се стигна🙂. Така или иначе, ако очакваме да разберем защо Талисман не е повторил миналогодишния си успех, или защо Вишните не реализират хеттрик, или защо не е никой от останалите и с какво например Шефс е по-лош от Варна – такова нещо няма да намерим. А би било интересно. Даже, може да се каже – това е именно, което човек иска да узнае. Ама то само с искане и очакване, ако ставаше🙂. Целият свят щеше да е пълен с руси мадами и с грамадни и грозни като танкове джипки🙂.

Така и никога не ни е обяснено защо Енотека Уно – вече станала един от ветераните на добрите ресторанти, все не успяваше и не дорасна до голямата награда. Защо в крайната селекция отсъства досегашният най-добър извънстоличен ресторант – Хеброс в Пловдив, който хем пък е и носител на наградата. И много още въпроси и неясноти ще останат неотговорени, нито пък прояснени, да не говорим за изяснени.

Без съмнение, всяка класация и всяко състезание, определяно от жури, няма как да избяга от субективността. И винаги изборът може да бъде оспорван. Но от друга страна – един санитарен минимум обективност също така винаги е възможно да бъде достигнат. И – да ни бъде обяснен. А ние сме старателни – всякакви и всички усилия ще положим, за да разберем. А не така да ни подценяват, явно считайки, че не сме способни да схванем висшата логика и сложните критерии, които са приложени при определянето точно на тези резултати.

Впрочем, ако по-рано бяха оповестени някакви (обтекаеми, разбира се) критерии, то за тазгодишното състезание нещата съвсем се размиха и още по-неясни станаха. Приказките от сорта – храната, вината и прочее – не са достатъчни, и хич даже. Тези неща сигурно са важни, но един ресторант не е нито само паницата с манджата, нито чашата с напитката; той е много повече и е едно цяло, което може да бъде – ако не идеално, то поне най-добро – само като съчетание на множество фактори, които не можеш да отделиш един от друг. И най-добрата кухня да има – ако в него се чувстваш като в стъклен аквариум, или като на нежелано гости и т.н. – няма как този ресторант да е най-добрият. Нищо, че там готви най-гениалният готвач на света.

Поради това – малко спорен е световният избор за най-добър ресторант изобщо – фамозният прочут Ел Були до Барселона. Храната му била еди каква си, привличала посетители от цял свят, амбицирани да я опитат. Но – поне това, което може да се разбере за усещането вътре, причинено от обстановка, интериор и атмосфера – оставя още много какво да се желае. Виждали сме (пък макар и само на снимка, и колкото и снимките да лъжат) и доста по-уютно и добре изглеждащи ресторанти.

Нищо от тези неща никой не ни е счел за достойни да ни обясни.

И така – пребиваваме си в озадачение и сме принудени да се основаваме на собствените си възприятия и крайно субективни и много любителски оценки.

Не е най-добрият подход този. Но? Както се казва – те по-добре знаят как се прави журналистика, на което ние можем да им кажем – ние пък по-добре знаем как се ходи на ресторант🙂. За удоволствие. И какво се включва в него.

И за да не пропуснем – Бакхус има явни галеници и фаворити и същевременно – е и мащеха към някои. Добре щеше да е да ни бяха обяснили защо – коя поредна година вече – пренебрегват един от най-хубавите и стилни ресторанти Сомелие, който иначе и при равни други условия като едното нищо щеше да е сграбил титлата още преди време вече. Явно има причина за такова подчертано неглижиране. Толкова по-интересно е каква е тя, щом никой и през ум не му минава да ни я обясни.

 Впрочем, от новия въпросен брой на Бакхус, узнаваме, че Талисман, междувременно за времето от последното посещение, съдържащо в себе си и елементи на инспекция🙂, което е отпреди няколко месеца – е претърпял коренна метаморфоза. Имало е било ремонт и колкото може да се разбере от снимките, едно става ясно: изглежда по съвсем радикално различен начин, плюс дето там вече не бил нашумелият готвач-звезда, комуто се приписваше заслугата за това ресторантът като изневиделица и сензационно да спечели наградата миналата година. Още един пример за силната динамика в бранша – и за това, че ако днес един ресторант е бил добър, това съвсем не означава, че ще е същият и след шест месеца.

Поради това – за нашите оценки и представяния тука в блога винаги трябва да се държи сметка, че може и да не са актуални и да не се забравя, че са чисто субективни, крайно любителски възприятия и оценяване, нямащи за друга цел освен просто да си кажем любителското мнение, без да го натрапваме на никого и без претенция за окончателност и изчерпателност. А както става ясно – и без такава за актуалност.

Малко изненадващо беше наградата на читателите да завоюва Класик гурме клуб на Стамболийски под Министерството на културата. Тази читателска класация на Бакхус отдавна предизвиква повече от съмнения и подозрения в действителната й реалност. Още от времето, когато тъпо, но упорито за такъв ресторант неизменно биваше определян Отвъд алеята, зад шкафа, при положение, че вече се беше навъдила множество и качествена конкуренция, пълна и задоволително посетена, докато в Алеята очевидецът видя числом и словом точно 1 и 1/2 посетител за цяла дълга вечер. Кога пък се насъбраха толкова хем посетители, хем и читатели, та да го посочат и изберат него точно? Съмненията съвсем се засилиха, когато преди време (по-миналата, май, година) за такъв ресторант на читателите беше определен варненският Капитол. Той може да си е хубав ресторантът (макар че тази година вече го няма никакъв, въпреки масираната варненска инвазия), но е очевидно чисто статистически, че във Варна нито има толкова много хора, които ходят по ресторанти, нито че софиянци са се преселили във Варна, за да подсилят гласуването за този точно. Съмнителна работа.

Та и тази година така. Не че е лош ресторантът, както е видно от блога, оценили сме го с три звезди, най-висшата категория, хубав е много дори. Ама пък нямаше опашка, която да му се вие нагоре по стълбите (като намиращ се в мазе) и по тясната Лавеле, за да може да се каже, че масираната посещаемост е мотивирала читателите на Бакхус да го оценят най-високо.

 От всичките седем (които бяха осем) тазгодишни претенденти на нас най-много ни хареса, без съмнение и без капчица колебание Шефс. С уговорката, разбира се, че да стигнеш дотам си е жива екскурзия и може да стане само нарочно и целенасочено. Което във всички случаи е малък недостатък, предвид елиминирането на един от най-хубавите варианти на ходене на ресторант – спонтанното и неорганизирано посещение. Просто така, защото ти се е приискало. Извън тази особеност, ресторантчето е хубаво и пребиваването в него е повече от приятно. Особено, ако се справят и с публиката и съумеят да я канализират в правилната посока. Щото симптоми има и тревожни, че работата е тръгнала във възможно най-лошата и най-неправилна такава. Публиката е тази, която може да направи и най-хубавия ресторант – напълно non grata🙂. И, разбира се, макар и в по-малка степен – и обратното.

 Другите номинирани (Енотека Уно, Вишните) повече или по-малко или са добре познати, или точно наопаки – напълно непознати (варненският златнопясъчен Силвър Гурме).

В обобщение и заключение – резултатите от класацията са известни, но въпросите остават. Както по бакхусовски причини, така и – и най-вече – по чисто субективни🙂.

Ех, че е далече тая Варна🙂.

Published in: on Friday, 9, February, 2007 at 20:04  Comments (1)  

The URI to TrackBack this entry is: https://sybarites.wordpress.com/2007/02/09/%d0%93%d0%be%d0%b4%d0%b8%d1%88%d0%bd%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%ba%d0%bb%d0%b0%d1%81%d0%b0%d1%86%d0%b8%d1%8f-%d0%bd%d0%b0-%d0%91%d0%b0%d0%ba%d1%85%d1%83%d1%81/trackback/

RSS feed for comments on this post.

One CommentLeave a comment

  1. […] на миналогодишното изказване по същата тема – Годишната класация на Бакхус. Препрочетох си ланшното съчинение и макар – в обичаен […]


Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: